Сбъднат сън
Коледа, Коледа вече настъпи!
Мама набързо вечеря скалъпи!
Работила бе днес до последно
и се чудех дали е така редно!
Мислих, мислих и реших да помогна
доколкото сама мога да смогна!
Тайно днес омесих малка погача,
която оставих скришно да втаса!
Курабийки замесих самичка.
Подмазах с масло голяма тавичка.
Поставих ги в нея. Чаках да втасат.
И тайно се питах дали ще стават?
Метнах във фурна погача. Зачаках,
както стоях и се сетих. Заплаках.
Паричка в нея забравих да сложа,
колко е тежко, сега се тревожа!
Парички ще няма тази година,
нека сме здрави поне догодина!
А мама да може отново с мене
да има повече свободно време!
Това пожелах си аз за Коледа
поглеждайки с вяра Витлеемска звезда!
С радост извадих голяма тавичка.
Поставих сладки в красива паничка.
А мама, когато сложи вечеря,
аз с гордост скрито сервирах, треперя!
Какво ли мама ще си мисли сега?!
Избягах уж нещо да си облека!
Погледнах аз плахо, скрила главата.
Усмивка голяма, мама самата
показа щастлива и промълвила:
"Сбъднат сън е, че ме е отменила!"
© Кремена Арменчева All rights reserved.
