9.06.2017
Сбъдната мечта на верандата...
Някога младежи наши
били пратени в Париж –
нито със поръчки важни,
не и за "алъш вериш"...
А да поживеят поне малко
за награда като хора бели...
Не употребили я, обаче, жалко –
и култура никаква не взели!
Нито Лувъра видяли,
и Версайл не посетили,
затова пък опознали
кръчмите – лев не спестили...
Нощем връщали се във хотела,
като преди всичко "ползвали"
те подред верандата и взели
спомени-"боку"за нощи розови...
Върнали се. Всеки пита:
"Как там беше, а, Иване?"
"Аз не съм Иван, а Жан – опитах
всичко, но верандата ще остане
най-прекрасно преживяване!!
В същия състав ще съм доволен –
пожелавам всяко лято да повтаряме
този или друг круиз подобен..."
"А при Георги как ли беше?"
"Георги ли, Жорж е това!
Той пък на верандата стоеше
по-дълго и от всички нас..."
Петър скромно обясни,
че Пиер е! "Всичко беше "тре биен",
щом за верандата се нареди
опашка, само че... след мен!"
Най-накрая се обърнали:
"А ти, Вера, що зарадва те?"
"Имаш ли мечти несбъднати?"
"Аз ли? Сбъднах всичко – бях верандата!!!" **
боку – много, тре биен – много добре, веранда – закрита тераса
© Ирина Филипова Все права защищены