18 июн. 2017 г., 22:37

Сбъдната мечта на верандата

731 1 17

                            
                                    9.06.2017
      Сбъдната мечта на верандата...


      Някога младежи наши
      били пратени в Париж –
      нито със поръчки важни,
      не и за "алъш вериш"...

 

      А да поживеят поне малко
      за награда като хора бели...
      Не употребили я, обаче, жалко –
      и култура никаква не взели!

 

      Нито Лувъра видяли,
      и Версайл не посетили,
      затова пък опознали     
      кръчмите – лев не спестили...
    
      Нощем връщали се във хотела,
      като преди всичко "ползвали"
      те подред верандата и взели
      спомени-"боку"за нощи розови...

 

      Върнали се. Всеки пита:
      "Как там беше, а, Иване?"
      "Аз не съм Иван, а Жан – опитах
      всичко, но верандата ще остане

 

      най-прекрасно преживяване!!
      В същия състав ще съм доволен –
      пожелавам всяко лято да повтаряме
      този или друг круиз подобен..."

 

      "А при Георги как ли беше?"
      "Георги ли, Жорж е това!
      Той пък на верандата стоеше
      по-дълго и от всички нас..."

 

      Петър скромно обясни,
      че Пиер е! "Всичко беше "тре биен", 
      щом за верандата се нареди
      опашка, само че... след мен!"

 

      Най-накрая се обърнали:
      "А ти, Вера, що зарадва те?"
      "Имаш ли мечти несбъднати?"
      "Аз ли? Сбъднах всичко – бях верандата!!!" **

 

боку – много, тре биен – много добре, веранда – закрита тераса

 

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не звая дали ти е харесал този виц,който облякох...в стих,Хари,защото само е отбелязано в "Известия"че си коментирал,но...текста го няма.Надявам се,че ...е, хайде все някога ще го прочета и тогава ще знам.
  • Трудно се чете!!!
  • Умееш да развеселяваш, Иринче! Поздрави!
  • Благодаря,Гавраил,няма да е завършена опашчицата,ако не си и ти тук,радвам ти се!
    Ами,Руми,всеки може нещо,важното е да го намери,а не да се бута,където не му е мястото.Аз опитах да пиша един любовен стих,той пак излезе нещо смешен....
  • Признала съм те, Иржи, умееш да създаваш настроение и да усмихваш читателите си, качество, което не на всеки се отдава! Радвам се, че музата ти не те е напуснала! Приеми моите поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...