18.06.2017 г., 22:37

Сбъдната мечта на верандата

727 1 17

                            
                                    9.06.2017
      Сбъдната мечта на верандата...


      Някога младежи наши
      били пратени в Париж –
      нито със поръчки важни,
      не и за "алъш вериш"...

 

      А да поживеят поне малко
      за награда като хора бели...
      Не употребили я, обаче, жалко –
      и култура никаква не взели!

 

      Нито Лувъра видяли,
      и Версайл не посетили,
      затова пък опознали     
      кръчмите – лев не спестили...
    
      Нощем връщали се във хотела,
      като преди всичко "ползвали"
      те подред верандата и взели
      спомени-"боку"за нощи розови...

 

      Върнали се. Всеки пита:
      "Как там беше, а, Иване?"
      "Аз не съм Иван, а Жан – опитах
      всичко, но верандата ще остане

 

      най-прекрасно преживяване!!
      В същия състав ще съм доволен –
      пожелавам всяко лято да повтаряме
      този или друг круиз подобен..."

 

      "А при Георги как ли беше?"
      "Георги ли, Жорж е това!
      Той пък на верандата стоеше
      по-дълго и от всички нас..."

 

      Петър скромно обясни,
      че Пиер е! "Всичко беше "тре биен", 
      щом за верандата се нареди
      опашка, само че... след мен!"

 

      Най-накрая се обърнали:
      "А ти, Вера, що зарадва те?"
      "Имаш ли мечти несбъднати?"
      "Аз ли? Сбъднах всичко – бях верандата!!!" **

 

боку – много, тре биен – много добре, веранда – закрита тераса

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не звая дали ти е харесал този виц,който облякох...в стих,Хари,защото само е отбелязано в "Известия"че си коментирал,но...текста го няма.Надявам се,че ...е, хайде все някога ще го прочета и тогава ще знам.
  • Трудно се чете!!!
  • Умееш да развеселяваш, Иринче! Поздрави!
  • Благодаря,Гавраил,няма да е завършена опашчицата,ако не си и ти тук,радвам ти се!
    Ами,Руми,всеки може нещо,важното е да го намери,а не да се бута,където не му е мястото.Аз опитах да пиша един любовен стих,той пак излезе нещо смешен....
  • Признала съм те, Иржи, умееш да създаваш настроение и да усмихваш читателите си, качество, което не на всеки се отдава! Радвам се, че музата ти не те е напуснала! Приеми моите поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...