9 июл. 2009 г., 12:22

Сбъдване

810 0 18

Понякога сме тъжни,

ей така!

Топка се е свила

под сърцето.

Помръкнала усмивка,

без вина.

Горчиво плаче

в нас детето.

 

Сълзите,

тез издайници не зли,

пречистващо се стичат

към душата.

Измиват я

и спира да боли.

Изворно-живителна

отплата.

 

И лъч отнейде

се прецежда.

Тунелът се облива

в светлина.

И тръгва пак

една Надежда,

със Вярата да сбъднат

те  деня.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, така е, Танче!!!
  • понякога...само понякога...
    прекрасен стих, мила Танечка, липсваше ми.
  • Много ми хареса, Таня!
    Особено тук:

    "Понякога сме тъжни,
    ей така!
    Топка се е свила
    под сърцето.
    Помръкнала усмивка,
    без вина.
    Горчиво плаче
    в нас детето."

    С няколко думи картината е завършена... браво!!!
    Благословени са тези, в които все още плаче детето...
    Благодаря ти!!!
  • Поздравления, Танче!

    И тръгва пак

    една Надежда,

    със Вярата да

    носим Любовта!




  • Понякога...Така е. И добре е,
    че случва се единствено понякога...
    Тъгата тази лястовица черна
    закрива слънцето с крилата си...
    Но ражда стихове със крайчета надежда
    като разцъфнал слънчев минзухар.
    Напук на болката умората и жегата.
    Прекрасен стих, и много ми допадна!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...