9.07.2009 г., 12:22

Сбъдване

798 0 18

Понякога сме тъжни,

ей така!

Топка се е свила

под сърцето.

Помръкнала усмивка,

без вина.

Горчиво плаче

в нас детето.

 

Сълзите,

тез издайници не зли,

пречистващо се стичат

към душата.

Измиват я

и спира да боли.

Изворно-живителна

отплата.

 

И лъч отнейде

се прецежда.

Тунелът се облива

в светлина.

И тръгва пак

една Надежда,

със Вярата да сбъднат

те  деня.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така е, Танче!!!
  • понякога...само понякога...
    прекрасен стих, мила Танечка, липсваше ми.
  • Много ми хареса, Таня!
    Особено тук:

    "Понякога сме тъжни,
    ей така!
    Топка се е свила
    под сърцето.
    Помръкнала усмивка,
    без вина.
    Горчиво плаче
    в нас детето."

    С няколко думи картината е завършена... браво!!!
    Благословени са тези, в които все още плаче детето...
    Благодаря ти!!!
  • Поздравления, Танче!

    И тръгва пак

    една Надежда,

    със Вярата да

    носим Любовта!




  • Понякога...Така е. И добре е,
    че случва се единствено понякога...
    Тъгата тази лястовица черна
    закрива слънцето с крилата си...
    Но ражда стихове със крайчета надежда
    като разцъфнал слънчев минзухар.
    Напук на болката умората и жегата.
    Прекрасен стих, и много ми допадна!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...