Понякога сме тъжни,
ей така!
Топка се е свила
под сърцето.
Помръкнала усмивка,
без вина.
Горчиво плаче
в нас детето.
Сълзите,
тез издайници не зли,
пречистващо се стичат
към душата.
Измиват я
и спира да боли.
Изворно-живителна
отплата.
И лъч отнейде
се прецежда.
Тунелът се облива
в светлина.
И тръгва пак
една Надежда,
със Вярата да сбъднат
те деня.
© Таня Мезева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
