22 февр. 2024 г., 10:40

Сбъркана синоптична прогноза

436 4 9

СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА

 

Навярно слънцето спести

взрива от тънките си нишки.

Подир дъждовната въздишка

тревата ли ме приюти –

 

в коктейл от утринен озон

сред хлорофилното си мляко?

И с вкус – тръпчив и неочакван,

по стъкления хоризонт

 

се плисна юнската дъга.

Индигово небето стече

по улиците на градчето

в непредвидимата тъга.

 

Без теб напълно съм излишна –

подритнат камък в пустошта.

Признавам – дъх е любовта,

от който спряла съм да дишам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...