Feb 22, 2024, 10:40 AM

Сбъркана синоптична прогноза

  Poetry » Love
427 4 9

СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА

 

Навярно слънцето спести

взрива от тънките си нишки.

Подир дъждовната въздишка

тревата ли ме приюти –

 

в коктейл от утринен озон

сред хлорофилното си мляко?

И с вкус – тръпчив и неочакван,

по стъкления хоризонт

 

се плисна юнската дъга.

Индигово небето стече

по улиците на градчето

в непредвидимата тъга.

 

Без теб напълно съм излишна –

подритнат камък в пустошта.

Признавам – дъх е любовта,

от който спряла съм да дишам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...