15 янв. 2023 г., 19:33

Счупено огледало

527 6 11

Не е виновно огледалото, а ти

и твоя образ запечатан в него.

На прах превърнаха се моите мечти,

попарени от властното ти его.

 

Заключи любовта зад каменни стени,

където слепи прилепи хвърчаха.

Жадувах топлина, но студ ме вледени

и постепенно чувствата умряха.

 

Игла от лед - преминах през ключалката,

а гневът ти пръсна огледалото –

парчета спомени горчиви. Жалко е.

Върнах си душата, оцелялата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Тоти!
  • Наситено.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря Скити, Вили, имайте хубава вечер!
  • Има много силна емоция.
    Поздравявам те, Нинче и само така.
  • А душата... оцелява, но само тя си знае как...
    Много хубав и въздействащ стих, Нинка!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....