15.01.2023 г., 19:33

Счупено огледало

524 6 11

Не е виновно огледалото, а ти

и твоя образ запечатан в него.

На прах превърнаха се моите мечти,

попарени от властното ти его.

 

Заключи любовта зад каменни стени,

където слепи прилепи хвърчаха.

Жадувах топлина, но студ ме вледени

и постепенно чувствата умряха.

 

Игла от лед - преминах през ключалката,

а гневът ти пръсна огледалото –

парчета спомени горчиви. Жалко е.

Върнах си душата, оцелялата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Тоти!
  • Наситено.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря Скити, Вили, имайте хубава вечер!
  • Има много силна емоция.
    Поздравявам те, Нинче и само така.
  • А душата... оцелява, но само тя си знае как...
    Много хубав и въздействащ стих, Нинка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...