Не е виновно огледалото, а ти
и твоя образ запечатан в него.
На прах превърнаха се моите мечти,
попарени от властното ти его.
Заключи любовта зад каменни стени,
където слепи прилепи хвърчаха.
Жадувах топлина, но студ ме вледени
и постепенно чувствата умряха.
Игла от лед - преминах през ключалката,
а гневът ти пръсна огледалото –
парчета спомени горчиви. Жалко е.
Върнах си душата, оцелялата.
© Nina Sarieva All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
