Не е виновно огледалото, а ти
и твоя образ запечатан в него.
На прах превърнаха се моите мечти,
попарени от властното ти его.
Заключи любовта зад каменни стени,
където слепи прилепи хвърчаха.
Жадувах топлина, но студ ме вледени
и постепенно чувствата умряха.
Игла от лед - преминах през ключалката,
а гневът ти пръсна огледалото –
парчета спомени горчиви. Жалко е.
Върнах си душата, оцелялата.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up