5 июл. 2019 г., 14:24

сЦинична треска 

  Поэзия » Любовная, Другая
559 1 0

Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.

 

Любовите цинични,
обгръщаха ни в плесен,
но заедно, различни,
доживявахме до есен.

 

Лирически редяхме,
спомени, забрани,
и по цели нощи пяхме,
със сърцата нями.

 

На работа доспахме,
безсънието снощи,
а вечерта копняхме,
за баровите площи.

 

Но годините отсяват,
миналото от запас,
и течението взема,
безгрижието си от нас.

 

Остави да ни липсват,
песните и плесента,
цинични като хората,
пленили нашите сърца.

© Стилиян Енчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??