Jul 5, 2019, 2:24 PM

сЦинична треска

  Poetry » Love, Other
955 1 0

Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.

 

Любовите цинични,
обгръщаха ни в плесен,
но заедно, различни,
доживявахме до есен.

 

Лирически редяхме,
спомени, забрани,
и по цели нощи пяхме,
със сърцата нями.

 

На работа доспахме,
безсънието снощи,
а вечерта копняхме,
за баровите площи.

 

Но годините отсяват,
миналото от запас,
и течението взема,
безгрижието си от нас.

 

Остави да ни липсват,
песните и плесента,
цинични като хората,
пленили нашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...