18 апр. 2025 г., 11:47

Сделка с дявола

417 3 5

Направи сделка с дявола веднъж,

условията бяха много ясни -

сърцето да поискаш на обичан мъж,

с всичките последствия опасни.

 

Душата ти поиска той в замяна,

предложи сделка с вирнат нос.

Прие я ти, подписа се засмяна,

очаквайки сърцето на поднос.

 

Оказа се обаче - душата ти я няма,

изпреварил го е някой без да знае.

Зае се да поправи грешката голяма,

като си я вземе без да се поколебае.

 

И дойде, свиреп, душата ти да вземе,

зарови се в мен дълбоко.

Търсеше я безуспешно дълго време,

с очи отворени широко.

 

Погледна ме с усмивка строга -

видя ми в очите само люта зима.

Разбра тогава - дал съм я на Бога,

затова няма да я има!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
    Ани, радвам се, че си уловила правилната честота. Удоволствие е да си чуваш мислите в думите на някой друг. 😄
    Хел, "и"-то след "затова" в последния стих му е най-малкият проблем. Нито една строфа не е в ритъма на останалите! Вечната битка ритъм-семантика 😂
  • Напомни ми за едно мое, много старо. Хубаво е, мъничко му трябва... Но с времето ще се изгладят нещата. И аз не съм от специалистите.
  • Хареса начин по който си развил темата за човеците без души.
  • Много ми хареса, само в последния ред ако сложиш и едно "и" след "затова", ще се подобри ритъма.
  • Много харесах, защото съвпада с моето мислене, съвсем наскоро си помислих абсолютно същото! Когато човек носи чиста душа с Божественото Добро в нея, то става като стержен и дори самият човек да е със превързани очи и разум, този стержен е в кръвта му и го пази, дори от самият себе си. Чистотата в него улавя и най-микроскопичната лъжа или мръсотия....която е в дисонанс по вибрации с нея. Може човек да сгреши, да бъде объркан, дори да постъпи грешно понякога, няма безгрешни сред нас. Но.. тези са от верните грешки, които като търмък, чистят плевелите от нас. Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...