17 мар. 2017 г., 23:30

Себе си

783 0 0

Понякога се губя, понякога намирам,

но към себе си вървя, дали? 

Силно устремена или от страх примирам

все още търся себе си, уви.

 

Откривам птица, а под нея – цвят,

тъй различна и особена живея, 

стихия, страсти в мен горят, 

а истината кога ще проумея?

 

Търся много дни и много нощи, 

забързана към себе си се лутам, 

нови мисли и пориви мощни

стените на затвора си аз бутам!

 

Намерих ли се – може би, 

а навярно още нещо не открих, 

дали да следвам своите мечти 

и новия си свят аз сътворих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Станкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...