Понякога се губя, понякога намирам,
но към себе си вървя, дали?
Силно устремена или от страх примирам
все още търся себе си, уви.
Откривам птица, а под нея – цвят,
тъй различна и особена живея,
стихия, страсти в мен горят,
а истината кога ще проумея?
Търся много дни и много нощи,
забързана към себе си се лутам,
нови мисли и пориви мощни
стените на затвора си аз бутам!
Намерих ли се – може би,
а навярно още нещо не открих,
дали да следвам своите мечти
и новия си свят аз сътворих!
© Диляна Станкова All rights reserved.