Mar 17, 2017, 11:30 PM

Себе си

  Poetry » Other
780 0 0

Понякога се губя, понякога намирам,

но към себе си вървя, дали? 

Силно устремена или от страх примирам

все още търся себе си, уви.

 

Откривам птица, а под нея – цвят,

тъй различна и особена живея, 

стихия, страсти в мен горят, 

а истината кога ще проумея?

 

Търся много дни и много нощи, 

забързана към себе си се лутам, 

нови мисли и пориви мощни

стените на затвора си аз бутам!

 

Намерих ли се – може би, 

а навярно още нещо не открих, 

дали да следвам своите мечти 

и новия си свят аз сътворих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Станкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...