Mar 17, 2017, 11:30 PM

Себе си

  Poetry » Other
785 0 0

Понякога се губя, понякога намирам,

но към себе си вървя, дали? 

Силно устремена или от страх примирам

все още търся себе си, уви.

 

Откривам птица, а под нея – цвят,

тъй различна и особена живея, 

стихия, страсти в мен горят, 

а истината кога ще проумея?

 

Търся много дни и много нощи, 

забързана към себе си се лутам, 

нови мисли и пориви мощни

стените на затвора си аз бутам!

 

Намерих ли се – може би, 

а навярно още нещо не открих, 

дали да следвам своите мечти 

и новия си свят аз сътворих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Станкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...