9 дек. 2019 г., 00:42

Себеотдаденост

679 0 0

Не ме интересуват хорските насоки,
сочат пръст, диктуват ти посоки...
Мислят възрастта за опит,
а в делата са небивал хобит.

Крият мисли в пущинака,
заговорничат в конака.
Собствена теория редят,
иронично групите делят.

Такива по-далеч от мен,
те са дръзки нощ и ден,
стъпките ми дебнат,
но в пръстта ще легнат.

Единак съм аз,
в независимост узряла,
безумно горда, и във сетен раз
сама със себе си - съобразява.

Единакът в трудности не тръшка крак,
бори се до болка, без да дава знак-
знае ли?!...дали, изобщо може?!
Предизвикателство е неговото ложе.

Не ме харесвайте, ако не щете!
Не чакам почит да ми отдадете.
Спомнете си, когато казвала съм правота -
Живота се живей със свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...