9 dic 2019, 0:42

Себеотдаденост

  Poesía
680 0 0

Не ме интересуват хорските насоки,
сочат пръст, диктуват ти посоки...
Мислят възрастта за опит,
а в делата са небивал хобит.

Крият мисли в пущинака,
заговорничат в конака.
Собствена теория редят,
иронично групите делят.

Такива по-далеч от мен,
те са дръзки нощ и ден,
стъпките ми дебнат,
но в пръстта ще легнат.

Единак съм аз,
в независимост узряла,
безумно горда, и във сетен раз
сама със себе си - съобразява.

Единакът в трудности не тръшка крак,
бори се до болка, без да дава знак-
знае ли?!...дали, изобщо може?!
Предизвикателство е неговото ложе.

Не ме харесвайте, ако не щете!
Не чакам почит да ми отдадете.
Спомнете си, когато казвала съм правота -
Живота се живей със свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...