Dec 9, 2019, 12:42 AM

Себеотдаденост

  Poetry
675 0 0

Не ме интересуват хорските насоки,
сочат пръст, диктуват ти посоки...
Мислят възрастта за опит,
а в делата са небивал хобит.

Крият мисли в пущинака,
заговорничат в конака.
Собствена теория редят,
иронично групите делят.

Такива по-далеч от мен,
те са дръзки нощ и ден,
стъпките ми дебнат,
но в пръстта ще легнат.

Единак съм аз,
в независимост узряла,
безумно горда, и във сетен раз
сама със себе си - съобразява.

Единакът в трудности не тръшка крак,
бори се до болка, без да дава знак-
знае ли?!...дали, изобщо може?!
Предизвикателство е неговото ложе.

Не ме харесвайте, ако не щете!
Не чакам почит да ми отдадете.
Спомнете си, когато казвала съм правота -
Живота се живей със свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...