28 июн. 2009 г., 17:38

Седем (д)разни тона

786 0 2

Грамофон си.

А аз съм стара плоча.

Не ми пречи да свиря

(че мога и да дудна).

 

Странна симбиоза.

Между тънката мелодия и нежния ти баритон.

Странна е идилията

(която си измислих).

 

Петолиние си.

А аз съм нота до.

Горно до

(догоре).

 

Писец си.

И пишещ.

А аз съм твоето мастило

(мастиленото ти сърце съхранило).

 

Редове си.

А аз, като буква, се крепя на тях.

Редиш си

(дните, с все същия художествен замах).

 

Синьото си.

А аз съм твоето небе.

С блясъци покрито

(от други звезди).

 

Лъжа си.

А аз съм твоя първи смъртен грях.

Другите вече ти ги дадох.

(а добродетелите, къде по дяволите ги забравих?!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислава Благоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...