Седем (д)разни тона
Грамофон си.
А аз съм стара плоча.
Не ми пречи да свиря
(че мога и да дудна).
Странна симбиоза.
Между тънката мелодия и нежния ти баритон.
Странна е идилията
(която си измислих).
Петолиние си.
А аз съм нота до.
Горно до
(догоре).
Писец си.
И пишещ.
А аз съм твоето мастило
(мастиленото ти сърце съхранило).
Редове си.
А аз, като буква, се крепя на тях.
Редиш си
(дните, с все същия художествен замах).
Синьото си.
А аз съм твоето небе.
С блясъци покрито
(от други звезди).
Лъжа си.
А аз съм твоя първи смъртен грях.
Другите вече ти ги дадох.
(а добродетелите, къде по дяволите ги забравих?!)
© Венцислава Благоева All rights reserved.
