24 июл. 2007 г., 09:12

Седемте безсмъртни гряха 

  Поэзия
592 0 6
 

Горделивостта има навика

да ме посещава извънредно

в моменти, когато удавника

е моето превъплъщение поредно.


Алчност мога да изпитвам само

по отношение на чистото знание,

което предпочитам винаги по-рано

да ме сполетява от ненужното признание.


Похотта се старая да е чужда

за речника на моите страсти

или поне да я превърна в нужда

от физическо преливане между контрасти.


Гневът е моят миг на слабост

пред заливащата ме агресия,

обратното на истинската радост

в среда на злонамерена прогресия.


Чревоугодничеството запълва

състоянието на душевна празнота,

но от храната не покълва

зрънцето усещане за пълнота.


Завистта отказва да присъства

в отношението ми към другите лица,

ненадейно същността ми прекръства

при допир с по-възвишена душа.


Леността винаги стои далеч

от съдържанието на моите дела

и ускорена е вътрешната реч,

когато намерението мое е стрела.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??