Седемте безсмъртни гряха
Горделивостта има навика
да ме посещава извънредно
в моменти, когато удавника
е моето превъплъщение поредно.
Алчност мога да изпитвам само
по отношение на чистото знание,
което предпочитам винаги по-рано
да ме сполетява от ненужното признание.
Похотта се старая да е чужда
за речника на моите страсти
или поне да я превърна в нужда
от физическо преливане между контрасти.
Гневът е моят миг на слабост
пред заливащата ме агресия,
обратното на истинската радост
в среда на злонамерена прогресия.
Чревоугодничеството запълва
състоянието на душевна празнота,
но от храната не покълва
зрънцето усещане за пълнота.
Завистта отказва да присъства
в отношението ми към другите лица,
ненадейно същността ми прекръства
при допир с по-възвишена душа.
Леността винаги стои далеч
от съдържанието на моите дела
и ускорена е вътрешната реч,
когато намерението мое е стрела.
© Мария Василева All rights reserved.
