6 февр. 2018 г., 22:19

Седи, Grey се!

2.7K 23 25

... нещо май ти липсва.

И личи си:

-  в уискито „за твоя сметка” пак;

-  в мисълта за пух и белезници;

-  в пръста ти, допрян до моя крак;

-  в думите, подобни на балони;

-  в отказа да чуеш „Има друг!”;

-  в хилядите халосни патрони,

целещи се в „Не!”-то ми напук.

Нещо май ти липсва (пак да вметна).

С влажен поглед питаш ме: „Какво?”

Бавно се облизвам.

И прошепвам:

 

Сто нюанса сиво

 

… вещество.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...