Седи, Grey се!
... нещо май ти липсва.
И личи си:
- в уискито „за твоя сметка” пак;
- в мисълта за пух и белезници;
- в пръста ти, допрян до моя крак;
- в думите, подобни на балони;
- в отказа да чуеш „Има друг!”;
- в хилядите халосни патрони,
целещи се в „Не!”-то ми напук.
Нещо май ти липсва (пак да вметна).
С влажен поглед питаш ме: „Какво?”
Бавно се облизвам.
И прошепвам:
Сто нюанса сиво
… вещество.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
