Седиш пред мен
СЕДИШ ПРЕД МЕН
Седиш пред мен зад масата
и странно ме поглеждаш.
Под погледа ти мислите ми
в паника се лутат.
Разтърсват ме емоции -
тревога и надежда,
Но знам, че ще си тръгнеш пак
в най-важната минута.
Докосваш с устни чашата
и нежно се усмихваш,
разсеяно я галиш с пръст,
почти като любима.
Мечтая всеки ден така
от мене да отпиваш
и жаждата да става в теб
все по-неутолима...
Цигарата ти цялата
на пепел се превърна.
Така да изгоря мечтая
в топлите ти длани.
И нищо, че не ще успея
пак да те прегърна!
Докрай ще изгоря,
но искам с тебе да остана!
24.05.2007 г.
Седиш пред мен зад масата
и странно ме поглеждаш.
Под погледа ти мислите ми
в паника се лутат.
Разтърсват ме емоции -
тревога и надежда,
Но знам, че ще си тръгнеш пак
в най-важната минута.
Докосваш с устни чашата
и нежно се усмихваш,
разсеяно я галиш с пръст,
почти като любима.
Мечтая всеки ден така
от мене да отпиваш
и жаждата да става в теб
все по-неутолима...
Цигарата ти цялата
на пепел се превърна.
Така да изгоря мечтая
в топлите ти длани.
И нищо, че не ще успея
пак да те прегърна!
Докрай ще изгоря,
но искам с тебе да остана!
24.05.2007 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
