Jul 19, 2008, 7:48 PM

Седиш пред мен

Poetry » Love

1K 0 9

СЕДИШ ПРЕД МЕН

Седиш пред мен зад масата
и странно ме поглеждаш.
Под погледа ти мислите ми
в паника се лутат.
Разтърсват ме емоции -
тревога и надежда,
Но знам, че ще си тръгнеш пак
в най-важната минута.

Докосваш с устни чашата
и нежно се усмихваш,
разсеяно я галиш с пръст,
почти като любима.
Мечтая всеки ден така
от мене да отпиваш
и жаждата да става в теб
все по-неутолима...

Цигарата ти цялата
на пепел се превърна.
Така да изгоря мечтая
в топлите ти длани.
И нищо, че не ще успея
пак да те прегърна!
Докрай ще изгоря,
но искам с тебе да остана!

24.05.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

temenujka62 (Теменужка Маринова)

Благодаря на всички! целувки!!!

2008-07-22T12:52:12+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

видях го това...с очите си...разплака ме...
много ме развълнува...толкова е истинско...
прегръщам те прекрасна...и него...там където е...
с обич...с много обич...

2008-07-21T10:33:15+03:00
ивахрис (Иванка Морарова)

Красиво!Дано и всеки ден от тебе да отпива
и жаждата вьв него става все по-неутолима.
Прегръщам те силно,Нуши!

2008-07-20T19:40:45+03:00
ma4enka (Мария Костова)

Поздрав и от мен за хубавия стих!Те-твоите- са все такива!

2008-07-20T14:25:38+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Разтърсват ме емоции -
тревога и надежда,
Но знам, че ще си тръгнеш пак
в най-важната минута."

Докато изтече "най-важната минута"
ти разполагаш с много вероятности...

Поздравления!Прекрасен стих!

2008-07-20T09:12:46+03:00