19.07.2008 г., 19:48 ч.

Седиш пред мен 

  Поезия » Любовна
733 0 9
СЕДИШ ПРЕД МЕН


Седиш пред мен зад масата
и странно ме поглеждаш.
Под погледа ти мислите ми
в паника се лутат.
Разтърсват ме емоции -
тревога и надежда,
Но знам, че ще си тръгнеш пак
в най-важната минута.

Докосваш с устни чашата
и нежно се усмихваш,
разсеяно я галиш с пръст,
почти като любима.
Мечтая всеки ден така
от мене да отпиваш
и жаждата да става в теб
все по-неутолима...

Цигарата ти цялата
на пепел се превърна.
Така да изгоря мечтая
в топлите ти длани.
И нищо, че не ще успея
пак да те прегърна!
Докрай ще изгоря,
но искам с тебе да остана!

  24.05.2007 г.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??