Седма песен по скалата "Рихтер"
СЕДМА ПЕСЕН ПО СКАЛАТА „РИХТЕР”
Отпишете ме вече. Загърбил съм този живот.
Ако той беше рай, как тогава живее се в Рая?
Светло бъдеще как на децата си да обещая?
Малко повече захар ли сутрин да слагам във чая?
Да ги водя да гледат по-често небесния свод?
Отпишете ме вече. Не бълбукат в съня ми реки.
Земетръси ръмжат и се срутват лавините снежни.
И ми писна да гледам не хора, а сключени вежди.
Във кафези се раждаха мойте безкрили надежди.
Прикован бях и аз на верига със златни халки.
Отпишете ме вече. Все едно съм отишъл на мач.
Докато ме посрита животът – и дим да ме няма.
За какво преживях тази скъпо платена измама?
За да легна в земята до сухите кости на мама?
И да чуя повторно някой ден своя бебешки плач?
Но това е кошмар. Аз не искам такъв кръговрат.
Все по-тежък над мен небосводът увисва надвесен.
На децата си хляба за утре с какво ще омеся?
И какво им оставих за пеене? Плач или песен,
щом сега си отивам със песен от белия свят?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
