Седма песен по скалата "Рихтер"
СЕДМА ПЕСЕН ПО СКАЛАТА „РИХТЕР”
Отпишете ме вече. Загърбил съм този живот.
Ако той беше рай, как тогава живее се в Рая?
Светло бъдеще как на децата си да обещая?
Малко повече захар ли сутрин да слагам във чая?
Да ги водя да гледат по-често небесния свод?
Отпишете ме вече. Не бълбукат в съня ми реки.
Земетръси ръмжат и се срутват лавините снежни.
И ми писна да гледам не хора, а сключени вежди.
Във кафези се раждаха мойте безкрили надежди.
Прикован бях и аз на верига със златни халки.
Отпишете ме вече. Все едно съм отишъл на мач.
Докато ме посрита животът – и дим да ме няма.
За какво преживях тази скъпо платена измама?
За да легна в земята до сухите кости на мама?
И да чуя повторно някой ден своя бебешки плач?
Но това е кошмар. Аз не искам такъв кръговрат.
Все по-тежък над мен небосводът увисва надвесен.
На децата си хляба за утре с какво ще омеся?
И какво им оставих за пеене? Плач или песен,
щом сега си отивам със песен от белия свят?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
