Преглъща ме сънят в неделя,
Луната в понеделник – без постеля –
прошепва, че от вторника личало
дали сърцето в сряда е мълчало?!
Оставям дланите си на четвъртък,
пристегнат край е петъкът в поета,
дали пък ще наминеш уж случайно
и тази събота ще те рисува тайно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Отиде си неделята среднощ –
разрошена, немита, по пижама,
с парфюм на палачинки, за разкош,
макар и по пантофи, тя е дама.
Навъсен понеделникът студен, ...