Седмица дъжд
Пак вали. Шести ден. Вече седмица дъжд.
Нещо мокри в мен. Мокрят твоите сълзи.
Погледни - изведнъж, сякаш вятърът спря,
изпотени стъкла и ръцете ти, скрити във моите.
Не плачи. С мен си ти. Във очите ми - твоите.
И не искам да знам, че си някъде там.
Ти си тук и обичаш ме. Топлиш.
По стъклата сълзи. Колко много звезди.
Сякаш вчера валя, а не помним...
Нещо мокри в мен. Мокрят твоите сълзи.
Погледни - изведнъж, сякаш вятърът спря,
изпотени стъкла и ръцете ти, скрити във моите.
Не плачи. С мен си ти. Във очите ми - твоите.
И не искам да знам, че си някъде там.
Ти си тук и обичаш ме. Топлиш.
По стъклата сълзи. Колко много звезди.
Сякаш вчера валя, а не помним...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
