Jul 9, 2008, 9:38 AM

Седмица дъжд

  Poetry » Other
718 0 7
Пак вали. Шести ден. Вече седмица дъжд.
Нещо мокри в мен. Мокрят твоите сълзи.
Погледни - изведнъж, сякаш вятърът спря,
изпотени стъкла и ръцете ти, скрити във моите.
Не плачи. С мен си ти. Във очите ми - твоите.
И не искам да знам, че си някъде там.
Ти си тук и обичаш ме. Топлиш.
По стъклата сълзи. Колко много звезди.
Сякаш вчера валя, а не помним...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...