4 янв. 2008 г., 12:27

Седмицата

704 0 4

Понеделник – така те наричах аз,

за мене нямаше име дори…

Мечтаех след време да има “НАС”,

но нищо не стана, и двамата останахме сами…

 

 

Вторник – наричах всеки друг,

който опитваше се да открадне сърцето ми…

Но дори нямаше тръпка…

а само сълзи, като поточе по лицето ми!

 

 

Сряда – само тези, които се подиграваха,

с живота и с любовта...

Те просто всички разиграваха,

сега ги налегна самота!

 

 

Четвъртък – беше нежен, само един…

Да, това беше пак ти!

Беше приказка, с край бледо син,

блян, съдба и куп несбъднати  мечти!

 

 

Петък – беше строг, без усмивка,

ревнив до болка!

Той бе направен от желязо,

нямаше сърце…

 

 

Събота – беше намусен, но добър,

имаше добро сърце…

Но за жалост, не обичаше,

истински… Беше още дете!

 

 

Неделя – това съм аз! Такава цветна,

раздаваща всичко, с много любов!

Обичам силно, давам усмивки…

Стискам ръката ти, дарявам ти живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...