4 янв. 2008 г., 12:27

Седмицата

707 0 4

Понеделник – така те наричах аз,

за мене нямаше име дори…

Мечтаех след време да има “НАС”,

но нищо не стана, и двамата останахме сами…

 

 

Вторник – наричах всеки друг,

който опитваше се да открадне сърцето ми…

Но дори нямаше тръпка…

а само сълзи, като поточе по лицето ми!

 

 

Сряда – само тези, които се подиграваха,

с живота и с любовта...

Те просто всички разиграваха,

сега ги налегна самота!

 

 

Четвъртък – беше нежен, само един…

Да, това беше пак ти!

Беше приказка, с край бледо син,

блян, съдба и куп несбъднати  мечти!

 

 

Петък – беше строг, без усмивка,

ревнив до болка!

Той бе направен от желязо,

нямаше сърце…

 

 

Събота – беше намусен, но добър,

имаше добро сърце…

Но за жалост, не обичаше,

истински… Беше още дете!

 

 

Неделя – това съм аз! Такава цветна,

раздаваща всичко, с много любов!

Обичам силно, давам усмивки…

Стискам ръката ти, дарявам ти живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...