4 янв. 2008 г., 12:27

Седмицата

705 0 4

Понеделник – така те наричах аз,

за мене нямаше име дори…

Мечтаех след време да има “НАС”,

но нищо не стана, и двамата останахме сами…

 

 

Вторник – наричах всеки друг,

който опитваше се да открадне сърцето ми…

Но дори нямаше тръпка…

а само сълзи, като поточе по лицето ми!

 

 

Сряда – само тези, които се подиграваха,

с живота и с любовта...

Те просто всички разиграваха,

сега ги налегна самота!

 

 

Четвъртък – беше нежен, само един…

Да, това беше пак ти!

Беше приказка, с край бледо син,

блян, съдба и куп несбъднати  мечти!

 

 

Петък – беше строг, без усмивка,

ревнив до болка!

Той бе направен от желязо,

нямаше сърце…

 

 

Събота – беше намусен, но добър,

имаше добро сърце…

Но за жалост, не обичаше,

истински… Беше още дете!

 

 

Неделя – това съм аз! Такава цветна,

раздаваща всичко, с много любов!

Обичам силно, давам усмивки…

Стискам ръката ти, дарявам ти живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...