Седмицата
Понеделник – така те наричах аз,
за мене нямаше име дори…
Мечтаех след време да има “НАС”,
но нищо не стана, и двамата останахме сами…
Вторник – наричах всеки друг,
който опитваше се да открадне сърцето ми…
Но дори нямаше тръпка…
а само сълзи, като поточе по лицето ми!
Сряда – само тези, които се подиграваха,
с живота и с любовта...
Те просто всички разиграваха,
сега ги налегна самота!
Четвъртък – беше нежен, само един…
Да, това беше пак ти!
Беше приказка, с край бледо син,
блян, съдба и куп несбъднати мечти!
Петък – беше строг, без усмивка,
ревнив до болка!
Той бе направен от желязо,
нямаше сърце…
Събота – беше намусен, но добър,
имаше добро сърце…
Но за жалост, не обичаше,
истински… Беше още дете!
Неделя – това съм аз! Такава цветна,
раздаваща всичко, с много любов!
Обичам силно, давам усмивки…
Стискам ръката ти, дарявам ти живот!
© Усмивка All rights reserved.
