11 окт. 2007 г., 14:28

СЕДЯНКА В ГОРАТА (БАСНЯ)

907 0 13
На малката разкаляна полянка
животните направили седянка,
след тежък спор с управата в гората
за качване на техните заплати...
Управата седянки не желае,
но наблюдавала прикрита в края
седянката на жалката ливада
със мисълта: "На тях това се пада!"
Обмисляла и всякакви решения
да няма животински стълкновения.
Животните обаче се множали,
различни по порода се събрали,
седянката превърнали в протест,
разклатил управленски интерес.
Уплашили се скритите гледци,
една седянка, че ще ги свали...
Някои почнали да чупят пръсти,
друг (макар невярващ) да се кръсти,
че заприличало това поле
на бурно и разпенено море...
Животните са още в неведение,
защото няма никакво решение.
Управата безмълвна ги следи,
уплашена за бъдните си дни...
Една невзрачна някаква седянка
над лидерите хвърля тъмна сянка.
Какво ще стане, аз сега не знам...
Животните до края ще са там!
А който приказките днес обича,
се сеща на какво и таз прилича.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Вальо! Басня с продължение... И благодарност за подкрепата.
    Ето и моя албум със снимки от митинга:
    http://picasaweb.google.com/dobrinkan/Uchiteli_2007_I?authkey=f8imMH8IZWI
  • И като баснописец си невероятно силен и безкрайно точен! С възхищение пред многоликия ти талант!!!
  • Баснята ти е чудесна!
    Поздравления!
  • Вальо, преди малко се прибрах от прословутата "седянка "- бая народ се бяхме сбрали, ама само им развалихме тишината май, е,малко и градинките отъпкахме
  • Браво! Дано устоят до края нашите учители!
    Хубава е тази басня,министрите ще си отидат
    забравени и мразени, а тя ще си остане хубава.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...