11.10.2007 г., 14:28

СЕДЯНКА В ГОРАТА (БАСНЯ)

902 0 13
На малката разкаляна полянка
животните направили седянка,
след тежък спор с управата в гората
за качване на техните заплати...
Управата седянки не желае,
но наблюдавала прикрита в края
седянката на жалката ливада
със мисълта: "На тях това се пада!"
Обмисляла и всякакви решения
да няма животински стълкновения.
Животните обаче се множали,
различни по порода се събрали,
седянката превърнали в протест,
разклатил управленски интерес.
Уплашили се скритите гледци,
една седянка, че ще ги свали...
Някои почнали да чупят пръсти,
друг (макар невярващ) да се кръсти,
че заприличало това поле
на бурно и разпенено море...
Животните са още в неведение,
защото няма никакво решение.
Управата безмълвна ги следи,
уплашена за бъдните си дни...
Една невзрачна някаква седянка
над лидерите хвърля тъмна сянка.
Какво ще стане, аз сега не знам...
Животните до края ще са там!
А който приказките днес обича,
се сеща на какво и таз прилича.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Вальо! Басня с продължение... И благодарност за подкрепата.
    Ето и моя албум със снимки от митинга:
    http://picasaweb.google.com/dobrinkan/Uchiteli_2007_I?authkey=f8imMH8IZWI
  • И като баснописец си невероятно силен и безкрайно точен! С възхищение пред многоликия ти талант!!!
  • Баснята ти е чудесна!
    Поздравления!
  • Вальо, преди малко се прибрах от прословутата "седянка "- бая народ се бяхме сбрали, ама само им развалихме тишината май, е,малко и градинките отъпкахме
  • Браво! Дано устоят до края нашите учители!
    Хубава е тази басня,министрите ще си отидат
    забравени и мразени, а тя ще си остане хубава.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...