3 дек. 2006 г., 00:28

"Сега"

1K 0 2

Нека живеем сега
Утре два ли ще съществуваме
Ние сме само миг от вечността
Трябва да се движим, не да сънуваме

Пкоажи ми чувствата
Изгони тежкото бреме
Защото любовта е изкуство
А ние нямаме време

Нека се влюбим сега
Защото утре ще сме студени
Изтрий болката с ръка
Почувствай празните ми вени

Днес сме щастливи
Но утре едва ли ще съществуваме
Все още сме живи
Остани с мен! Нека празнуваме.

18.07.2006 13:10
На Светлин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...