Dec 3, 2006, 12:28 AM

"Сега"

  Poetry
1K 0 2

Нека живеем сега
Утре два ли ще съществуваме
Ние сме само миг от вечността
Трябва да се движим, не да сънуваме

Пкоажи ми чувствата
Изгони тежкото бреме
Защото любовта е изкуство
А ние нямаме време

Нека се влюбим сега
Защото утре ще сме студени
Изтрий болката с ръка
Почувствай празните ми вени

Днес сме щастливи
Но утре едва ли ще съществуваме
Все още сме живи
Остани с мен! Нека празнуваме.

18.07.2006 13:10
На Светлин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...