19 апр. 2011 г., 19:44

Сега 

  Поэзия
562 0 5

Сега разбирам кръглата луна

и облака, целунал я над мене.

Сега  разбирам тази тишина,

в  която неусетно сме родени…

 

Сега разбирам малките неща,

с небрежие които съм пропуснал,

и  цялата подвижност на света

във хилядите неразбрани чувства…

 

Сега разбирам този вятър тих,

безшумен, нежен и невидим.

Мигът, във който се родих,

и смисълът, че ще си идем…

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??