Сега
Сега разбирам кръглата луна
и облака, целунал я над мене.
Сега разбирам тази тишина,
в която неусетно сме родени…
Сега разбирам малките неща,
с небрежие които съм пропуснал,
и цялата подвижност на света
във хилядите неразбрани чувства…
Сега разбирам този вятър тих,
безшумен, нежен и невидим.
Мигът, във който се родих,
и смисълът, че ще си идем…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
