19.04.2011 г., 19:44 ч.

Сега 

  Поезия
560 0 5

Сега разбирам кръглата луна

и облака, целунал я над мене.

Сега  разбирам тази тишина,

в  която неусетно сме родени…

 

Сега разбирам малките неща,

с небрежие които съм пропуснал,

и  цялата подвижност на света

във хилядите неразбрани чувства…

 

Сега разбирам този вятър тих,

безшумен, нежен и невидим.

Мигът, във който се родих,

и смисълът, че ще си идем…

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??