Сега разбирам кръглата луна
и облака, целунал я над мене.
Сега разбирам тази тишина,
в която неусетно сме родени…
Сега разбирам малките неща,
с небрежие които съм пропуснал,
и цялата подвижност на света
във хилядите неразбрани чувства…
Сега разбирам този вятър тих,
безшумен, нежен и невидим.
Мигът, във който се родих,
и смисълът, че ще си идем…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
