Сега
Как да се върна към прекрасното бъдеще,
което съм загърбила?
С вълшебна ли лопата от миналото да изровя
туй, което съм била?
Да забравя ли всичко, което съм научила?
Без изключение...
Да изтрия ли всички условности, вярвания, идеали?
Без остатък...
Да се върна ли към сянката си, да я осветя
и да приема онова, което ми приляга?
Сега!
© Павлина Петрова Все права защищены
Искам да ти кажа, че твоят стих предизвиква дълбока носталгия в мен и ме кара да се чувствам изгубена без миналото си! Стихът е много хубав и въздействащ!