15 дек. 2007 г., 08:30

Сега

1.1K 0 13
 

 

                         Сега

 

 

    Как да се върна към прекрасното бъдеще,

    което съм загърбила?

    

    С вълшебна ли лопата от миналото да изровя  

    туй, което съм била?

               

    Да забравя ли всичко, което съм научила?

    Без изключение...

              

    Да изтрия ли всички условности, вярвания, идеали?                  

    Без остатък...

                                                          

     Да се върна ли към сянката си, да я осветя

     и да приема онова, което ми приляга?

     Сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Павли, видях препратката ти в новото произведение на Павлина!

    Искам да ти кажа, че твоят стих предизвиква дълбока носталгия в мен и ме кара да се чувствам изгубена без миналото си! Стихът е много хубав и въздействащ!
  • !!! Ще се връщам...
  • Благодаря ви! Имала съм възможност в миналото да постъпя по друг начин, но сега само мога да предполагам как може да е... И не мога да променя... Но... мисля... Това е стих, към който поглеждам често.
  • "Сега" е между вчера и утре...
    Набързо е грабнало в дланите
    по нещо за спомен и устрем.
    Но никога не е достатъчно

    Прекрасен,замислящ стих!Поздравления!
  • Сега е единственото реално нещо...
    Много ме замисли стихът ти!
    Поздрав Павли!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...