15.12.2007 г., 8:30

Сега

1.1K 0 13
 

 

                         Сега

 

 

    Как да се върна към прекрасното бъдеще,

    което съм загърбила?

    

    С вълшебна ли лопата от миналото да изровя  

    туй, което съм била?

               

    Да забравя ли всичко, което съм научила?

    Без изключение...

              

    Да изтрия ли всички условности, вярвания, идеали?                  

    Без остатък...

                                                          

     Да се върна ли към сянката си, да я осветя

     и да приема онова, което ми приляга?

     Сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Павли, видях препратката ти в новото произведение на Павлина!

    Искам да ти кажа, че твоят стих предизвиква дълбока носталгия в мен и ме кара да се чувствам изгубена без миналото си! Стихът е много хубав и въздействащ!
  • !!! Ще се връщам...
  • Благодаря ви! Имала съм възможност в миналото да постъпя по друг начин, но сега само мога да предполагам как може да е... И не мога да променя... Но... мисля... Това е стих, към който поглеждам често.
  • "Сега" е между вчера и утре...
    Набързо е грабнало в дланите
    по нещо за спомен и устрем.
    Но никога не е достатъчно

    Прекрасен,замислящ стих!Поздравления!
  • Сега е единственото реално нещо...
    Много ме замисли стихът ти!
    Поздрав Павли!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...