15.12.2007 г., 8:30

Сега

1.1K 0 13
 

 

                         Сега

 

 

    Как да се върна към прекрасното бъдеще,

    което съм загърбила?

    

    С вълшебна ли лопата от миналото да изровя  

    туй, което съм била?

               

    Да забравя ли всичко, което съм научила?

    Без изключение...

              

    Да изтрия ли всички условности, вярвания, идеали?                  

    Без остатък...

                                                          

     Да се върна ли към сянката си, да я осветя

     и да приема онова, което ми приляга?

     Сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Павли, видях препратката ти в новото произведение на Павлина!

    Искам да ти кажа, че твоят стих предизвиква дълбока носталгия в мен и ме кара да се чувствам изгубена без миналото си! Стихът е много хубав и въздействащ!
  • !!! Ще се връщам...
  • Благодаря ви! Имала съм възможност в миналото да постъпя по друг начин, но сега само мога да предполагам как може да е... И не мога да променя... Но... мисля... Това е стих, към който поглеждам често.
  • "Сега" е между вчера и утре...
    Набързо е грабнало в дланите
    по нещо за спомен и устрем.
    Но никога не е достатъчно

    Прекрасен,замислящ стих!Поздравления!
  • Сега е единственото реално нещо...
    Много ме замисли стихът ти!
    Поздрав Павли!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...