15.12.2007 г., 8:30 ч.

Сега 

  Поезия » Философска
861 0 13
 

 

                         Сега

 

 

    Как да се върна към прекрасното бъдеще,

    което съм загърбила?

    

    С вълшебна ли лопата от миналото да изровя  

    туй, което съм била?

               

    Да забравя ли всичко, което съм научила?

    Без изключение...

              

    Да изтрия ли всички условности, вярвания, идеали?                  

    Без остатък...

                                                          

     Да се върна ли към сянката си, да я осветя

     и да приема онова, което ми приляга?

     Сега!

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Павли, видях препратката ти в новото произведение на Павлина!

    Искам да ти кажа, че твоят стих предизвиква дълбока носталгия в мен и ме кара да се чувствам изгубена без миналото си! Стихът е много хубав и въздействащ!
  • !!! Ще се връщам...
  • Благодаря ви! Имала съм възможност в миналото да постъпя по друг начин, но сега само мога да предполагам как може да е... И не мога да променя... Но... мисля... Това е стих, към който поглеждам често.
  • "Сега" е между вчера и утре...
    Набързо е грабнало в дланите
    по нещо за спомен и устрем.
    Но никога не е достатъчно

    Прекрасен,замислящ стих!Поздравления!
  • Сега е единственото реално нещо...
    Много ме замисли стихът ти!
    Поздрав Павли!
  • Опитай ...сега!
  • Силният момент винаги е СЕГА.
    Чудесен стих!
  • Нищо не изтривай!Нищо!Поздравявам те!
  • Много искрени стихове на равносметка и вечното търсене на собственото Аз.
  • Браво, Павли, гледай Сега!!!
  • БРАВО!!!
  • Много ми харесаха твоите размисли.Прилягат ми като ръкавичка.И аз се колебая..
    Поздрави ,Павли!!
  • красиви сентенции са твоите стихове,
    мила Павлина, с много обич за теб.
Предложения
: ??:??