pavli (Павлина Петрова) pavli (Павлина Петрова)
19 512
15 dic 2007, 8:30

Сега

1.1K 0 13
 

 

                         Сега

 

 

    Как да се върна към прекрасното бъдеще,

    което съм загърбила?

    

    С вълшебна ли лопата от миналото да изровя  

    туй, което съм била?

               

    Да забравя ли всичко, което съм научила?

    Без изключение...

              

    Да изтрия ли всички условности, вярвания, идеали?                  

    Без остатък...

                                                          

     Да се върна ли към сянката си, да я осветя

     и да приема онова, което ми приляга?

     Сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • hapka-kapka (Десислава Вълова)
    hapka-kapka (Десислава Вълова)
    Здравей Павли, видях препратката ти в новото произведение на Павлина!

    Искам да ти кажа, че твоят стих предизвиква дълбока носталгия в мен и ме кара да се чувствам изгубена без миналото си! Стихът е много хубав и въздействащ!
  • female_sg (Боряна)
    female_sg (Боряна)
    !!! Ще се връщам...
  • pavli (Павлина Петрова)
    pavli (Павлина Петрова)
    Благодаря ви! Имала съм възможност в миналото да постъпя по друг начин, но сега само мога да предполагам как може да е... И не мога да променя... Но... мисля... Това е стих, към който поглеждам често.
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Сега" е между вчера и утре...
    Набързо е грабнало в дланите
    по нещо за спомен и устрем.
    Но никога не е достатъчно

    Прекрасен,замислящ стих!Поздравления!
  • Moira (Мойра)
    Moira (Мойра)
    Сега е единственото реално нещо...
    Много ме замисли стихът ти!
    Поздрав Павли!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0