1 апр. 2021 г., 07:44

Сега

1.1K 6 10

                              Сега

 

Някой ден, 

                    повярвай ми, 

                                            ще ти се случа…

Ще дойда дръзка като Афродита.

Сърцето ти 

във пазвата си ще заключа.

Ключа ще хвърля в бурното море

при Амфитрита.

 

Повярвай ми,  

                         ще ти се случа

                                                   някой ден…

Ще дойда като вакла самодива.

Ще те омая 

с билки, с танц, със мен.

Събличам бялата си риза - 

открадни я.

 

Ще ти се случа

                          накой ден,

                                             повярвай ми…

Ще дойда аз - жената от съня ти.

Ще нося рокля с цвят на слънчоглед.

Ще бъда смисъла на вечността ти -

преди… 

                сега… 

                            и след…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурна съм, ще се случиш, особено със слънчогледовата рокля! Прекрасно !
  • Днес съм много щастлива да ви видя при мен, приятели!
    Деа, благодаря ти, че хареса и коментира стихотворението ми!
    Зигфрид, радвам се да те видя и на моята страничка. Благодаря ти!
    Скити, благодаря ти!!! Ще бъда!
    Руми, благодаря от сърце!
    Иве, много ти благодаря, че намина и хареса!
    Наде, много се радвам да те видя и при мен!!! Благодаря ти!
    Роси, сърдечно благодаря!
    Младене, признателна съм ти!
    Желая на всички ви лек петъчен ден!
  • "И настъпи краят на вечността и началото на безкрайността!"
    С парадоксалния си финал ми припомни тези редове от едно нашумяло произведение на Айзак Азимов, Ангелина. Красива поезия!
  • Красиво! Поздравления!
  • Хубаво! Много!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...