1.04.2021 г., 7:44

Сега

1.1K 6 10

                              Сега

 

Някой ден, 

                    повярвай ми, 

                                            ще ти се случа…

Ще дойда дръзка като Афродита.

Сърцето ти 

във пазвата си ще заключа.

Ключа ще хвърля в бурното море

при Амфитрита.

 

Повярвай ми,  

                         ще ти се случа

                                                   някой ден…

Ще дойда като вакла самодива.

Ще те омая 

с билки, с танц, със мен.

Събличам бялата си риза - 

открадни я.

 

Ще ти се случа

                          накой ден,

                                             повярвай ми…

Ще дойда аз - жената от съня ти.

Ще нося рокля с цвят на слънчоглед.

Ще бъда смисъла на вечността ти -

преди… 

                сега… 

                            и след…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурна съм, ще се случиш, особено със слънчогледовата рокля! Прекрасно !
  • Днес съм много щастлива да ви видя при мен, приятели!
    Деа, благодаря ти, че хареса и коментира стихотворението ми!
    Зигфрид, радвам се да те видя и на моята страничка. Благодаря ти!
    Скити, благодаря ти!!! Ще бъда!
    Руми, благодаря от сърце!
    Иве, много ти благодаря, че намина и хареса!
    Наде, много се радвам да те видя и при мен!!! Благодаря ти!
    Роси, сърдечно благодаря!
    Младене, признателна съм ти!
    Желая на всички ви лек петъчен ден!
  • "И настъпи краят на вечността и началото на безкрайността!"
    С парадоксалния си финал ми припомни тези редове от едно нашумяло произведение на Айзак Азимов, Ангелина. Красива поезия!
  • Красиво! Поздравления!
  • Хубаво! Много!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...