1.04.2021 г., 7:44

Сега

1.1K 6 10

                              Сега

 

Някой ден, 

                    повярвай ми, 

                                            ще ти се случа…

Ще дойда дръзка като Афродита.

Сърцето ти 

във пазвата си ще заключа.

Ключа ще хвърля в бурното море

при Амфитрита.

 

Повярвай ми,  

                         ще ти се случа

                                                   някой ден…

Ще дойда като вакла самодива.

Ще те омая 

с билки, с танц, със мен.

Събличам бялата си риза - 

открадни я.

 

Ще ти се случа

                          накой ден,

                                             повярвай ми…

Ще дойда аз - жената от съня ти.

Ще нося рокля с цвят на слънчоглед.

Ще бъда смисъла на вечността ти -

преди… 

                сега… 

                            и след…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурна съм, ще се случиш, особено със слънчогледовата рокля! Прекрасно !
  • Днес съм много щастлива да ви видя при мен, приятели!
    Деа, благодаря ти, че хареса и коментира стихотворението ми!
    Зигфрид, радвам се да те видя и на моята страничка. Благодаря ти!
    Скити, благодаря ти!!! Ще бъда!
    Руми, благодаря от сърце!
    Иве, много ти благодаря, че намина и хареса!
    Наде, много се радвам да те видя и при мен!!! Благодаря ти!
    Роси, сърдечно благодаря!
    Младене, признателна съм ти!
    Желая на всички ви лек петъчен ден!
  • "И настъпи краят на вечността и началото на безкрайността!"
    С парадоксалния си финал ми припомни тези редове от едно нашумяло произведение на Айзак Азимов, Ангелина. Красива поезия!
  • Красиво! Поздравления!
  • Хубаво! Много!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...