1 abr 2021, 7:44

Сега

  Poesía
1.1K 6 10

                              Сега

 

Някой ден, 

                    повярвай ми, 

                                            ще ти се случа…

Ще дойда дръзка като Афродита.

Сърцето ти 

във пазвата си ще заключа.

Ключа ще хвърля в бурното море

при Амфитрита.

 

Повярвай ми,  

                         ще ти се случа

                                                   някой ден…

Ще дойда като вакла самодива.

Ще те омая 

с билки, с танц, със мен.

Събличам бялата си риза - 

открадни я.

 

Ще ти се случа

                          накой ден,

                                             повярвай ми…

Ще дойда аз - жената от съня ти.

Ще нося рокля с цвят на слънчоглед.

Ще бъда смисъла на вечността ти -

преди… 

                сега… 

                            и след…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сигурна съм, ще се случиш, особено със слънчогледовата рокля! Прекрасно !
  • Днес съм много щастлива да ви видя при мен, приятели!
    Деа, благодаря ти, че хареса и коментира стихотворението ми!
    Зигфрид, радвам се да те видя и на моята страничка. Благодаря ти!
    Скити, благодаря ти!!! Ще бъда!
    Руми, благодаря от сърце!
    Иве, много ти благодаря, че намина и хареса!
    Наде, много се радвам да те видя и при мен!!! Благодаря ти!
    Роси, сърдечно благодаря!
    Младене, признателна съм ти!
    Желая на всички ви лек петъчен ден!
  • "И настъпи краят на вечността и началото на безкрайността!"
    С парадоксалния си финал ми припомни тези редове от едно нашумяло произведение на Айзак Азимов, Ангелина. Красива поезия!
  • Красиво! Поздравления!
  • Хубаво! Много!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....