25 нояб. 2007 г., 19:50

Сега и завинаги

2.1K 0 26

Искам те.

Душата ми е стон,

разкъсал тъмнината.

Мечтая те.

Сетивата ми са в тон

с безкрая на вечността.

Очаквам те.

С търпението на жена,

пренебрегнала мигновението.

Милея те.

С нетърпеливата нега,

сътворила вдъхновението.

Жадувам те.

С пресъхналите корени,

попиващи отчаянието.

Гладувам те.

С разтърсващите спомени,

изчистени от покаянието.

Искам те!

Сега и завинаги!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На човек насила можеш да вземеш, но не можеш да му дадеш...без да е пожелал да получи...
  • Колко бликащ и истински стих, Лунно дете! Прекрасна си, поздрави
  • Благодаря ви, Илия и Гаргантюа!!!Посещението ви при мен ми е изключително приятно!!! С нежност за Старата и щастие и доброта през Новата Година!!!
  • лелеееее,колко нежно!каква топлинка лъха само...чудесен стих!!!поздрави!
  • Хубаво е!!!
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...