Nov 25, 2007, 7:50 PM

Сега и завинаги

  Poetry » Other
2.1K 0 26

Искам те.

Душата ми е стон,

разкъсал тъмнината.

Мечтая те.

Сетивата ми са в тон

с безкрая на вечността.

Очаквам те.

С търпението на жена,

пренебрегнала мигновението.

Милея те.

С нетърпеливата нега,

сътворила вдъхновението.

Жадувам те.

С пресъхналите корени,

попиващи отчаянието.

Гладувам те.

С разтърсващите спомени,

изчистени от покаянието.

Искам те!

Сега и завинаги!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • На човек насила можеш да вземеш, но не можеш да му дадеш...без да е пожелал да получи...
  • Колко бликащ и истински стих, Лунно дете! Прекрасна си, поздрави
  • Благодаря ви, Илия и Гаргантюа!!!Посещението ви при мен ми е изключително приятно!!! С нежност за Старата и щастие и доброта през Новата Година!!!
  • лелеееее,колко нежно!каква топлинка лъха само...чудесен стих!!!поздрави!
  • Хубаво е!!!
    Поздрав!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...